ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ НА ХИАТАЛНА ХЕРНИЯ И ГАСТРО-ЕЗОФАГЕАЛНА РЕФЛУКСНА БОЛЕСТ (ГЕРБ)

Хиатална херния

е състояние, при което част от стомаха навлиза в гръдния кош през разширен отвор на диафрагмата, следствие на въздействието на негативното налягане в гръдния кош. Това води до нарушаване на клапния механизъм съществуващ между хранопровода и стомаха, като се създават условия за връщане на стомашно съдържимо и киселина към хранопровода. Това състояние се нарича рефлукс или е известно като гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Рефлуксът често е съпроводен от  промени  в лигавицата на  хранопровода  асоциирани с по-висок риск развитие рак хранопровода. 

Ненормалното местоположение на част от стомаха в гръдния кош води до хронично кървене от стомашната лигавица и често хиаталната херния е съпроводена от анемия. Много пациенти имат оплаквания от пристъпно сърцебиене следствие на компресия от стомаха върху сърцето и промяната в електричната му ос.

Нелекуваните хиатални хернии могат да нарастват в времето, а тежкият рефлукс да доведе до чести нощни аспирации на стомашно съдържимо в белия дроб и прояви на чести белодробни инфекции.

Гастро-езофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ)

като самостоятелно заболяване без данни за хиатална херния е заболяване свързано със загуба на функцията на клапния механизъм между хранопровода и стомаха. Проявява се с упорити киселини и се налага дълготраен прием на лекарства подтискащи киселинната секреция на стомаха. Тежките форми на болестта също са показание за извършване на операция.

Какви са симптомите на Хиаталната херния?

Честа поява на киселини, парене зад гръдната кост, сърцебиене, аритмия, кашлица и състояние наподобяващо астма. При пациенти с изразена анемия има отпадналост, неработоспособност, лесна уморяемост.

Какви са опасностите? Възможно е често попадане на стомашно съдържимо към трахеята и белия дроб (аспирация), развитие на анемия, погрешно лечение за други

заболявания, чест прием на медикаменти за потискане на стомашната киселинност, усукване на част от стомаха в гръдния кош. Рискът от развитие на рак на хранопровода при изразен рефлукс е повишен. Проявата на аритмии при недиагностицирано заболяване може да доведе до погрешно лечение.

Какво трябва да се направи? Заболяването се диагностицира посредством контрастно изследване на хранопровод и стомах, както и с горна ендоскопия. При наличие на тежък рефлукс, промени в лигавицата на хранопровода, ритъмни нарушения на сърцето, оплаквания наподобяващи астма, анемия, чести аспирации с белодробни възпаления е необходимо да се проведе оперативно лечение.

Оперативно лечение на Хиатална херния. Целта на операцията при хиатална херния и/или ГЕРБ е да се се върне стомахът в коремната кухина, където е неговото анатомично местоположение, да се затвори патологично разширения отвор на диафрагмата и да се създаде действащ клапен механизъм между хранопровода и стомаха.

Лапароскопската операция е „златен стандарт в“ лечението на това заболаяване. Операцията може да бъде проведена и с помоща на роботизирана хирургична система Da Vinci. Миниинвазивният подход е свързан с бързо и безболезнено възстановяване на пациентите. В моята практика обичайният болничен престой възлиза на 3 дни, като пациентите биват вертикализирани и раздвижени още в деня на операцията. Течности и храна получават още на 2-ри следоперативен ден. Предпочитаната от мен антирефлуксна методика е операцията на Hill, при която в следоперативния период оплаквания от подуване на корема, трудно оригване и тежест след нахранване се избягват. При индикации също прилагам антирефлуксната методика на Nissen.

Персоналният ми опит възлиза на над 90 проведени миниинвазивни операции по повод хиатална херния и/или ГЕРБ с 0% периоперативна смъртност и липса на хирургични усложнения наложили реоперация или преминаване към отворена оперативна намеса.

Дори в случаите на много големи хиатални хернии с преминаване на целия стомах в гръдния кош, част от дебелото черво и големия оментум, както и случаи на скъсен хранопровод операцията може да бъде проведена по лапароскопски или роботизиран път!

В съвремието отворената операция не е метод на първи избор в лечението на тези заболявания.

Естествено, всеки персонален случай трябва да бъде обсъден и да се вземе решение коя методика е най-подходяща с оглед състоянието, възрастта, придружаващите заболявания и тежестта на симптоматиката

При въпроси, нужда от консултация или второ мнение, моля свържете се с мен!